1 ago 2025, 15:14

Тя не се гаси

  Poesía
202 1 0

Разтърси ме, ако можеш,

без дори да се тревожиш –

гръм да си от нежна сила,

тишината в мен разбила.

 

Разруши ме, като къща,

в която никой не се връща,

щом в нея тежките основи

са окови за надежди нови.

 

Изпепели ме, ако искаш,

с жарта си да ме плискаш,

и разпилей ме надалече,

като мрачен сън – отречен.

 

Захвърли ме – отвисоко –

да пропадам без посока,

и щом ръцете си разперя,

към тебе пътя да намеря.

 

Удави ме в морска пяна,

отвори ми в гърдите рана,

вдишам ли те аз отново,

удави ме...този път в олово.

 

Ще възкръсвам всеки път

и дори без земна плът,

ще ти нося със душата си

обич свята – тя не се гаси.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...