Aug 1, 2025, 3:14 PM

Тя не се гаси

  Poetry
204 1 0

Разтърси ме, ако можеш,

без дори да се тревожиш –

гръм да си от нежна сила,

тишината в мен разбила.

 

Разруши ме, като къща,

в която никой не се връща,

щом в нея тежките основи

са окови за надежди нови.

 

Изпепели ме, ако искаш,

с жарта си да ме плискаш,

и разпилей ме надалече,

като мрачен сън – отречен.

 

Захвърли ме – отвисоко –

да пропадам без посока,

и щом ръцете си разперя,

към тебе пътя да намеря.

 

Удави ме в морска пяна,

отвори ми в гърдите рана,

вдишам ли те аз отново,

удави ме...този път в олово.

 

Ще възкръсвам всеки път

и дори без земна плът,

ще ти нося със душата си

обич свята – тя не се гаси.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...