Тя не се гаси

Разтърси ме, ако можеш,

без дори да се тревожиш –

гръм да си от нежна сила,

тишината в мен разбила.

Разруши ме, като къща,

в която никой не се връща,

щом в нея тежките основи

са окови за надежди нови.

Изпепели ме, ако искаш,

с жарта си да ме плискаш,

и разпилей ме надалече,

като мрачен сън – отречен.

Захвърли ме – отвисоко –

да пропадам без посока,

и щом ръцете си разперя,

към тебе пътя да намеря.

Удави ме в морска пяна,

отвори ми в гърдите рана,

вдишам ли те аз отново,

удави ме...този път в олово.

Ще възкръсвам всеки път

и дори без земна плът,

ще ти нося със душата си

обич свята – тя не се гаси.