4 oct 2012, 9:37

Tя, самотата!

Poesía » Otra

1.3K 0 28

Тя, самотата!

Тя в чашата ми тъга налива,
запълзява в душата крадливо.
Тя - самотата - сива,
e плашило в мене криво.

Тя ме изпива и вече съм празна.
Какво съм? Къде съм?
Илюзия – бяла и странна,
или по-тънка и от косъм.

Тя е страшна, уродлива,
плаши ме и прави нещастна,
малка и безкрила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nadista (Надя Даскалова)

Дано това чувство, толкова добре описано в този тъй тъжен, но и някакси красив стих, не Ви застига никога! Пожелавам Ви само хубави и щастливи моменти без следа от самота! Поздрав!

2014-03-04T12:11:18+02:00
kushel (Куш)

Най-страшното нещо.

2014-01-17T07:47:43+02:00
vyatur13 (Елена)

Препрочитам си го,много ми допада .Поздрав !

2013-03-14T09:14:24+02:00
vancheto13 (Иваничка Петкова)

Ужасна е самотата, но ти пожелавам никога да не бъдеш самотна!

2012-12-12T21:06:13+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Благодаря Ви, че сте тук - Бонка, Ласка и Георги!

2012-11-28T10:19:13+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0