Oct 4, 2012, 9:37 AM

Tя, самотата!

  Poetry » Other
1.3K 0 28

           Тя, самотата!

Тя в чашата ми тъга налива,
запълзява в душата крадливо.
Тя - самотата - сива,
e плашило  в мене криво.

Тя ме изпива и  вече съм празна.
Какво съм? Къде съм?
Илюзия – бяла и странна,
или по-тънка и от косъм.

Тя е страшна, уродлива,
плаши ме и прави нещастна,
       малка и безкрила.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мина Конарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дано това чувство, толкова добре описано в този тъй тъжен, но и някакси красив стих, не Ви застига никога! Пожелавам Ви само хубави и щастливи моменти без следа от самота! Поздрав!
  • Най-страшното нещо.
  • Препрочитам си го,много ми допада .Поздрав !
  • Ужасна е самотата, но ти пожелавам никога да не бъдеш самотна!
  • Благодаря Ви, че сте тук - Бонка, Ласка и Георги!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...