4.10.2012 г., 9:37

Tя, самотата!

1.3K 0 28

           Тя, самотата!

Тя в чашата ми тъга налива,
запълзява в душата крадливо.
Тя - самотата - сива,
e плашило  в мене криво.

Тя ме изпива и  вече съм празна.
Какво съм? Къде съм?
Илюзия – бяла и странна,
или по-тънка и от косъм.

Тя е страшна, уродлива,
плаши ме и прави нещастна,
       малка и безкрила.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мина Конарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано това чувство, толкова добре описано в този тъй тъжен, но и някакси красив стих, не Ви застига никога! Пожелавам Ви само хубави и щастливи моменти без следа от самота! Поздрав!
  • Най-страшното нещо.
  • Препрочитам си го,много ми допада .Поздрав !
  • Ужасна е самотата, но ти пожелавам никога да не бъдеш самотна!
  • Благодаря Ви, че сте тук - Бонка, Ласка и Георги!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...