Тя, самотата!
Тя в чашата ми тъга налива,
запълзява в душата крадливо.
Тя - самотата - сива,
e плашило в мене криво.
Тя ме изпива и вече съм празна.
Какво съм? Къде съм?
Илюзия – бяла и странна,
или по-тънка и от косъм.
Тя е страшна, уродлива,
плаши ме и прави нещастна,
малка и безкрила.
© Мина Конарова Все права защищены