4 окт. 2012 г., 09:37

Tя, самотата!

1.3K 0 28

           Тя, самотата!

Тя в чашата ми тъга налива,
запълзява в душата крадливо.
Тя - самотата - сива,
e плашило  в мене криво.

Тя ме изпива и  вече съм празна.
Какво съм? Къде съм?
Илюзия – бяла и странна,
или по-тънка и от косъм.

Тя е страшна, уродлива,
плаши ме и прави нещастна,
       малка и безкрила.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мина Конарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дано това чувство, толкова добре описано в този тъй тъжен, но и някакси красив стих, не Ви застига никога! Пожелавам Ви само хубави и щастливи моменти без следа от самота! Поздрав!
  • Най-страшното нещо.
  • Препрочитам си го,много ми допада .Поздрав !
  • Ужасна е самотата, но ти пожелавам никога да не бъдеш самотна!
  • Благодаря Ви, че сте тук - Бонка, Ласка и Георги!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...