Ще дойде тя. Не се е разпиляла
от толкова неслучени надежди.
На прага ни отново се е спряла,
смълчана пред нахлуващата нежност.
Ще дойде тя. Внезапно и без думи.
На сивата ни порта ще потропа.
Ще седне, изтерзана, помежду ни -
да ни разкаже колко е самотна.
И как без нас животът ù е минал
в безмислена борба да оцелее...
Ще ни попита как безброй години
напук сме вегетирали без нея.
А сенките ни отчуждени в мрака
с ефирни пръсти леко ще докосне.
И ще ни върне в стария спектакъл.
Добре си ни дошла, Любов! На гости...
© Бианка Габровска Todos los derechos reservados
Невероятно стихотворение!
Не мога да ти опиша колко съм щастлив, че открих поезията ти!
Ах, тук има всичко, за което мога да мечтая като читател.