28.06.2011 г., 0:19

Тя се връща

1.5K 0 21

Ще дойде тя. Не се е разпиляла
от толкова неслучени надежди.
На прага ни отново се е спряла,
смълчана пред нахлуващата нежност.

Ще дойде тя. Внезапно и без думи.
На сивата ни порта ще потропа.
Ще седне, изтерзана, помежду ни -
да ни разкаже колко е самотна.

И как без нас животът ù е минал
в безмислена борба да оцелее...
Ще ни попита как безброй години
напук сме вегетирали без нея.

А сенките ни отчуждени в мрака
с ефирни пръсти леко ще докосне.
И ще ни върне в стария спектакъл.

Добре си ни дошла, Любов! На гости...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уенди... Бианка... Безмълвен съм.
    Невероятно стихотворение!
    Не мога да ти опиша колко съм щастлив, че открих поезията ти!
    Ах, тук има всичко, за което мога да мечтая като читател.
  • Много реалистично звучи,както обикновенно се получава в живота.
  • Великолепно... много "мое"! Прекрасно...
    Благодаря за надеждата! И за сълзата също!
  • Ще дойде Тя!
  • Красив стих!Удоволствие бе да прочета!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...