Ще дойде тя. Не се е разпиляла
от толкова неслучени надежди.
На прага ни отново се е спряла,
смълчана пред нахлуващата нежност.
Ще дойде тя. Внезапно и без думи.
На сивата ни порта ще потропа.
Ще седне, изтерзана, помежду ни -
да ни разкаже колко е самотна.
И как без нас животът ù е минал
в безмислена борба да оцелее...
Ще ни попита как безброй години
напук сме вегетирали без нея.
А сенките ни отчуждени в мрака
с ефирни пръсти леко ще докосне.
И ще ни върне в стария спектакъл.
Добре си ни дошла, Любов! На гости...
© Бианка Габровска Всички права запазени
Невероятно стихотворение!
Не мога да ти опиша колко съм щастлив, че открих поезията ти!
Ах, тук има всичко, за което мога да мечтая като читател.