11 mar 2017, 10:38

Тя, силната жена

  Poesía
1.4K 3 3

 

А нощем, нощем, само
когато от лицето измие грима 
се смъква усмивка фалшива, 
и показва се слабостта.
Когато изморено отпусне глава 
под клепачите тича тъгата
и горест извива дъга 
по устните стиснати в болка,
и врязват се бръчки горчиви

написани с молив жесток.
За всяка от тях е платила
с преглътнати сълзи и сила. 
Заспива с тъгата си 
и смъртите хиляди през деня, 
за да сложи сутрин усмивка – фалшивата,

заедно със грима
и отново стъпила на краката си 
да превзема света.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...