Тя, силната жена
А нощем, нощем, само
когато от лицето измие грима
се смъква усмивка фалшива,
и показва се слабостта.
Когато изморено отпусне глава
под клепачите тича тъгата
и горест извива дъга
по устните стиснати в болка,
и врязват се бръчки горчиви
написани с молив жесток.
За всяка от тях е платила
с преглътнати сълзи и сила.
Заспива с тъгата си
и смъртите хиляди през деня,
за да сложи сутрин усмивка – фалшивата,
заедно със грима
и отново стъпила на краката си
да превзема света.
© Гери All rights reserved.
