sofia_air (Людмила Билярска)
181 658
1 may 2011, 19:08

Тя, Святата 

  Poesía
733 0 5

Ще раздели оскъдния си лев,
когато, на излизане от църква,
пред нея мургава жена с дете
поиска дребни - хляб поне да купи.
Ще потопи върбовия си клон
във малка чашка горе на бюфета.
Привела в ред самотния си дом,
сънят съвсем за малко ще докрета.
На утрото ще грейнат яйчица,
нашарени от бавните ù пръсти.
След стеклата се майчина сълза,
загледана навън, ще се прекръсти.
А празникът когато зазвъни,
облякла все онази съща рокля,
ще тръгне да се причести,
Тя, Святата, дарила ни живота.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав стих!
  • Благодаря ти за коментара, Нина! Много се радвам, че усети посланието ми за Нея, Святата, която често е свита и незабележима в забързния ни живот. Прегръщам те, чудесно момиче! Светла неделя, мила!
  • Дейзи, Водолея - благодаря ви, момичета!
  • Прекрасно !
  • "Тя, Святата, дарила ни живота" заслужава такива стихове!
    Поздрав, много хубава творба!
Propuestas
: ??:??