Тя, Святата
Ще раздели оскъдния си лев,
когато, на излизане от църква,
пред нея мургава жена с дете
поиска дребни - хляб поне да купи.
Ще потопи върбовия си клон
във малка чашка горе на бюфета.
Привела в ред самотния си дом,
сънят съвсем за малко ще докрета.
На утрото ще грейнат яйчица,
нашарени от бавните ù пръсти.
След стеклата се майчина сълза,
загледана навън, ще се прекръсти.
А празникът когато зазвъни,
облякла все онази съща рокля,
ще тръгне да се причести,
Тя, Святата, дарила ни живота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
