18 jul 2015, 13:32

Тя, ти, ние... или просто аз

641 0 4

 

ТЯ, ТИ, НИЕ... ИЛИ ПРОСТО АЗ



"За да кажеш "Аз те обичам",

първо трябва да се научиш да казваш "Аз".

Айн Ранд (Изворът)


Благодаря от сърце на Яна, момичето,

което пробуди сетивата ми за тази книга!!!

 

 

 

За последно те погледнах и поисках пак да те забравя, 

но двете прегръдки и целувките някак ме спират.

Ако знаеш, моля те, кажи ми как да го направя!?

А страстите още в гърдите напират...

 

За теб често си мисля, дори те сънувам и спирам да дишам,

сърцето отвътре бушува, макар че е някак си празно.

Събуждам се, сядам и просто започвам да пиша.

За любовта - чувство приятно, горчиво, заразно.

 

За нашата? Твоята? Не! Просто за моята!

Голяма, огромна, слънчева топла... и тъжна.

Любов, която ти не разбра, а нямах аз волята

да запазя в неразделна окръжност.

 

За мен колко е важна исках да кажа на хората.

Поглеждах ги плахо, а всички гледаха в празното.

Предали се бяха те до един на умората.

Любовта всякаш бе чувство омразно.

 

Ще дишам, ще спирам, ще пиша за нея, за друга

любов тъжна, щастлива, споделена, самотна.

Ще забравям, ще помня, ще искам услуга

да ме забрави за малко и тя, дори с неохота.

 

 

                                                                            Велин Иванов Гюргаков


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не забравяй, не трябва, не бива,
    остави я - сама се изтрива,
    запомни я, това е живота,
    любовта е голгота...
  • Благодаря! Да, тъжничко е! Но сякаш тъжните неща пораждат свое собствено вдъхновение.
  • сякаш Тъжно, но ми хареса.
  • Опитай се, кой знае може и да забравиш, но се съмнявам!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....