18 июл. 2015 г., 13:32

Тя, ти, ние... или просто аз

643 0 4

 

ТЯ, ТИ, НИЕ... ИЛИ ПРОСТО АЗ



"За да кажеш "Аз те обичам",

първо трябва да се научиш да казваш "Аз".

Айн Ранд (Изворът)


Благодаря от сърце на Яна, момичето,

което пробуди сетивата ми за тази книга!!!

 

 

 

За последно те погледнах и поисках пак да те забравя, 

но двете прегръдки и целувките някак ме спират.

Ако знаеш, моля те, кажи ми как да го направя!?

А страстите още в гърдите напират...

 

За теб често си мисля, дори те сънувам и спирам да дишам,

сърцето отвътре бушува, макар че е някак си празно.

Събуждам се, сядам и просто започвам да пиша.

За любовта - чувство приятно, горчиво, заразно.

 

За нашата? Твоята? Не! Просто за моята!

Голяма, огромна, слънчева топла... и тъжна.

Любов, която ти не разбра, а нямах аз волята

да запазя в неразделна окръжност.

 

За мен колко е важна исках да кажа на хората.

Поглеждах ги плахо, а всички гледаха в празното.

Предали се бяха те до един на умората.

Любовта всякаш бе чувство омразно.

 

Ще дишам, ще спирам, ще пиша за нея, за друга

любов тъжна, щастлива, споделена, самотна.

Ще забравям, ще помня, ще искам услуга

да ме забрави за малко и тя, дори с неохота.

 

 

                                                                            Велин Иванов Гюргаков


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не забравяй, не трябва, не бива,
    остави я - сама се изтрива,
    запомни я, това е живота,
    любовта е голгота...
  • Благодаря! Да, тъжничко е! Но сякаш тъжните неща пораждат свое собствено вдъхновение.
  • сякаш Тъжно, но ми хареса.
  • Опитай се, кой знае може и да забравиш, но се съмнявам!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...