Jul 18, 2015, 1:32 PM

Тя, ти, ние... или просто аз

636 0 4

 

ТЯ, ТИ, НИЕ... ИЛИ ПРОСТО АЗ



"За да кажеш "Аз те обичам",

първо трябва да се научиш да казваш "Аз".

Айн Ранд (Изворът)


Благодаря от сърце на Яна, момичето,

което пробуди сетивата ми за тази книга!!!

 

 

 

За последно те погледнах и поисках пак да те забравя, 

но двете прегръдки и целувките някак ме спират.

Ако знаеш, моля те, кажи ми как да го направя!?

А страстите още в гърдите напират...

 

За теб често си мисля, дори те сънувам и спирам да дишам,

сърцето отвътре бушува, макар че е някак си празно.

Събуждам се, сядам и просто започвам да пиша.

За любовта - чувство приятно, горчиво, заразно.

 

За нашата? Твоята? Не! Просто за моята!

Голяма, огромна, слънчева топла... и тъжна.

Любов, която ти не разбра, а нямах аз волята

да запазя в неразделна окръжност.

 

За мен колко е важна исках да кажа на хората.

Поглеждах ги плахо, а всички гледаха в празното.

Предали се бяха те до един на умората.

Любовта всякаш бе чувство омразно.

 

Ще дишам, ще спирам, ще пиша за нея, за друга

любов тъжна, щастлива, споделена, самотна.

Ще забравям, ще помня, ще искам услуга

да ме забрави за малко и тя, дори с неохота.

 

 

                                                                            Велин Иванов Гюргаков


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не забравяй, не трябва, не бива,
    остави я - сама се изтрива,
    запомни я, това е живота,
    любовта е голгота...
  • Благодаря! Да, тъжничко е! Но сякаш тъжните неща пораждат свое собствено вдъхновение.
  • сякаш Тъжно, но ми хареса.
  • Опитай се, кой знае може и да забравиш, но се съмнявам!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...