18.07.2015 г., 13:32

Тя, ти, ние... или просто аз

635 0 4

 

ТЯ, ТИ, НИЕ... ИЛИ ПРОСТО АЗ



"За да кажеш "Аз те обичам",

първо трябва да се научиш да казваш "Аз".

Айн Ранд (Изворът)


Благодаря от сърце на Яна, момичето,

което пробуди сетивата ми за тази книга!!!

 

 

 

За последно те погледнах и поисках пак да те забравя, 

но двете прегръдки и целувките някак ме спират.

Ако знаеш, моля те, кажи ми как да го направя!?

А страстите още в гърдите напират...

 

За теб често си мисля, дори те сънувам и спирам да дишам,

сърцето отвътре бушува, макар че е някак си празно.

Събуждам се, сядам и просто започвам да пиша.

За любовта - чувство приятно, горчиво, заразно.

 

За нашата? Твоята? Не! Просто за моята!

Голяма, огромна, слънчева топла... и тъжна.

Любов, която ти не разбра, а нямах аз волята

да запазя в неразделна окръжност.

 

За мен колко е важна исках да кажа на хората.

Поглеждах ги плахо, а всички гледаха в празното.

Предали се бяха те до един на умората.

Любовта всякаш бе чувство омразно.

 

Ще дишам, ще спирам, ще пиша за нея, за друга

любов тъжна, щастлива, споделена, самотна.

Ще забравям, ще помня, ще искам услуга

да ме забрави за малко и тя, дори с неохота.

 

 

                                                                            Велин Иванов Гюргаков


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не забравяй, не трябва, не бива,
    остави я - сама се изтрива,
    запомни я, това е живота,
    любовта е голгота...
  • Благодаря! Да, тъжничко е! Но сякаш тъжните неща пораждат свое собствено вдъхновение.
  • сякаш Тъжно, но ми хареса.
  • Опитай се, кой знае може и да забравиш, но се съмнявам!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...