11 ene 2016, 12:09  

ТЯ ЗНАЕ

419 0 2

Въртим се, въртим се в един кръговрат –

все пак предвидимо живеем.

С деца подмладява се нашия свят,

докато ний бавно стареем.

 

Стареят телата, понесли на гръб

години щастливи и трудни.

Остават ни спомени. Всеки е скъп.

И вярваме в залези чудни.

 

Вярваме истински в своя живот –

че сме живели достойно,

че сме оставили в този свят плод

и ще си идем спокойно.

 

Върти ни животът и взема от нас,

а май ни предлага безвремие.

Но шепне душата тихо, без глас:

„Повярвай, очаква те премия!“

 

И вярваме в нея, защото все пак

тя винаги млада остава

и знае защо, за къде или как

животът през нас преминава.

10. 01. 2016 г.

Русе

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нали в нея душата трябва да вярваме!
  • Много е важно как ще премине - емоционалния живот, дава импулс и копнеж към всичко красиво и изящно..., но и амортизира..., въпрос на самооценяване...
    Върти ни животът и взема от нас,
    а май ни предлага безвремие.
    Но шепне душата тихо, без глас:
    „Повярвай, очаква те премия!“

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...