ТЯ ЗНАЕ
Въртим се, въртим се в един кръговрат –
все пак предвидимо живеем.
С деца подмладява се нашия свят,
докато ний бавно стареем.
Стареят телата, понесли на гръб
години щастливи и трудни.
Остават ни спомени. Всеки е скъп.
И вярваме в залези чудни.
Вярваме истински в своя живот –
че сме живели достойно,
че сме оставили в този свят плод
и ще си идем спокойно.
Върти ни животът и взема от нас,
а май ни предлага безвремие.
Но шепне душата тихо, без глас:
„Повярвай, очаква те премия!“
И вярваме в нея, защото все пак
тя винаги млада остава
и знае защо, за къде или как
животът през нас преминава.
10. 01. 2016 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
