ТЯ ЗНАЕ
Въртим се, въртим се в един кръговрат –
все пак предвидимо живеем.
С деца подмладява се нашия свят,
докато ний бавно стареем.
Стареят телата, понесли на гръб
години щастливи и трудни.
Остават ни спомени. Всеки е скъп.
И вярваме в залези чудни.
Вярваме истински в своя живот –
че сме живели достойно,
че сме оставили в този свят плод
и ще си идем спокойно.
Върти ни животът и взема от нас,
а май ни предлага безвремие.
Но шепне душата тихо, без глас:
„Повярвай, очаква те премия!“
И вярваме в нея, защото все пак
тя винаги млада остава
и знае защо, за къде или как
животът през нас преминава.
10. 01. 2016 г.
Русе
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
