ТЯ ЗНАЕ

11 янв. 2016 г., 12:09 2016-01-11T12:48:47+02:00

Поэзия » Философская

201 0 2

Въртим се, въртим се в един кръговрат –

все пак предвидимо живеем.

С деца подмладява се нашия свят,

докато ний бавно стареем.

Стареят телата, понесли на гръб

години щастливи и трудни.

Остават ни спомени. Всеки е скъп.

И вярваме в залези чудни.

Вярваме истински в своя живот –

че сме живели достойно,

че сме оставили в този свят плод

и ще си идем спокойно.

Върти ни животът и взема от нас,

а май ни предлага безвремие.

Но шепне душата тихо, без глас:

„Повярвай, очаква те премия!“

И вярваме в нея, защото все пак

тя винаги млада остава

и знае защо, за къде или как

животът през нас преминава.

10. 01. 2016 г.

Русе

diad011 (Васил Йотов)

2016-01-12T19:00:51+02:00

Нали в нея душата трябва да вярваме!
vedrina (Марина Стоянова)

2016-01-11T13:38:19+02:00

Много е важно как ще премине - емоционалния живот, дава импулс и копнеж към всичко красиво и изящно..., но и амортизира..., въпрос на самооценяване...
Върти ни животът и взема от нас,
а май ни предлага безвремие.
Но шепне душата тихо, без глас:
„Повярвай, очаква те премия!“