4 may 2014, 20:56  

Тяхната игра 

  Poesía » Otra
557 0 0
Някъде там стоят хората
Които държат моята съдба
Играейки шах ми се присмиват
А аз съм пионка в тяхната игра 
 
Много неща стоят пред мен
Безпомощен ще полудея
Моля се безспирно всеки ден
За спасение да оцелея
 
Няма бягство от този ад
Няма и кой да ме чуе
Само сенки зад гърба ми
В очите им лъжливи плюя
 
Бягам отново и отново
Но продължавам да се спъвам
Мозъкът ми ще се пръсне
В огъня потъвам
 
Където и да отида
Ме заобикаля тъмнина
Не мога да изкача
Проклетата планина 
 
Проклинам деня
В който съм роден
Изчезваща сила
Разбит поразен
 
А някъде там някои прасета
Са все още живи
Играят си играта шибана
Безскрупулни и нечестиви

 

© Златин Неделчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??