4.05.2014 г., 20:56  

Тяхната игра

847 0 0
Някъде там стоят хоратаКоито държат моята съдбаИграейки шах ми се присмиватА аз съм пионка в тяхната игра  Много неща стоят пред менБезпомощен ще полудеяМоля се безспирно всеки денЗа спасение да оцелея Няма бягство от този адНяма и кой да ме чуеСамо сенки зад гърба миВ очите им лъжливи плюя Бягам отново и отновоНо продължавам да се спъвамМозъкът ми ще се пръснеВ огъня потъвам Където и да отидаМе заобикаля тъмнинаНе мога да изкачаПроклетата планина  Проклинам деняВ който съм роденИзчезваща силаРазбит поразен А някъде там някои прасетаСа все още живиИграят си играта шибанаБезскрупулни и нечестиви

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златин Неделчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...