4.05.2014 г., 20:56  

Тяхната игра

844 0 0
Някъде там стоят хоратаКоито държат моята съдбаИграейки шах ми се присмиватА аз съм пионка в тяхната игра  Много неща стоят пред менБезпомощен ще полудеяМоля се безспирно всеки денЗа спасение да оцелея Няма бягство от този адНяма и кой да ме чуеСамо сенки зад гърба миВ очите им лъжливи плюя Бягам отново и отновоНо продължавам да се спъвамМозъкът ми ще се пръснеВ огъня потъвам Където и да отидаМе заобикаля тъмнинаНе мога да изкачаПроклетата планина  Проклинам деняВ който съм роденИзчезваща силаРазбит поразен А някъде там някои прасетаСа все още живиИграят си играта шибанаБезскрупулни и нечестиви

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златин Неделчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...