4.05.2014 г., 20:56 ч.  

Тяхната игра 

  Поезия » Друга
575 0 0
Някъде там стоят хората
Които държат моята съдба
Играейки шах ми се присмиват
А аз съм пионка в тяхната игра 
 
Много неща стоят пред мен
Безпомощен ще полудея
Моля се безспирно всеки ден
За спасение да оцелея
 
Няма бягство от този ад
Няма и кой да ме чуе
Само сенки зад гърба ми
В очите им лъжливи плюя
 
Бягам отново и отново
Но продължавам да се спъвам
Мозъкът ми ще се пръсне
В огъня потъвам
 
Където и да отида
Ме заобикаля тъмнина
Не мога да изкача
Проклетата планина 
 
Проклинам деня
В който съм роден
Изчезваща сила
Разбит поразен
 
А някъде там някои прасета
Са все още живи
Играят си играта шибана
Безскрупулни и нечестиви

 

© Златин Неделчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??