4 мая 2014 г., 20:56  

Тяхната игра

851 0 0
Някъде там стоят хоратаКоито държат моята съдбаИграейки шах ми се присмиватА аз съм пионка в тяхната игра  Много неща стоят пред менБезпомощен ще полудеяМоля се безспирно всеки денЗа спасение да оцелея Няма бягство от този адНяма и кой да ме чуеСамо сенки зад гърба миВ очите им лъжливи плюя Бягам отново и отновоНо продължавам да се спъвамМозъкът ми ще се пръснеВ огъня потъвам Където и да отидаМе заобикаля тъмнинаНе мога да изкачаПроклетата планина  Проклинам деняВ който съм роденИзчезваща силаРазбит поразен А някъде там някои прасетаСа все още живиИграят си играта шибанаБезскрупулни и нечестиви

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златин Неделчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...