Тъга +
Тъга
Защо ме гледат тъй печално,
днес твойте хубави очи...
И погледите ти прощално,
защо край мен летят, кажи?
Нима със нещо те обидих?
И, без да знам, те нараних?
Или пък нещо не предвидих
и нашата любов убих!
Ще ми простиш ли, ако можеш?
О, горда си това го знам...
Мълчанието ме тревожи,
и скритият в очите плам!
Защо ме гледат тъй печално,
най-милите за мен очи?!
О, не ме гледай тъй прощално!..
Защо си ми, сърдита, ти?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Славов Todos los derechos reservados
