Тъга +
Тъга
Защо ме гледат тъй печално,
днес твойте хубави очи...
И погледите ти прощално,
защо край мен летят, кажи?
Нима със нещо те обидих?
И, без да знам, те нараних?
Или пък нещо не предвидих
и нашата любов убих!
Ще ми простиш ли, ако можеш?
О, горда си това го знам...
Мълчанието ме тревожи,
и скритият в очите плам!
Защо ме гледат тъй печално,
най-милите за мен очи?!
О, не ме гледай тъй прощално!..
Защо си ми, сърдита, ти?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
