Тъга
Защо ме гледат тъй печално,
днес твойте хубави очи...
И погледите ти прощално,
защо край мен летят, кажи?
Нима със нещо те обидих?
И, без да знам, те нараних?
Или пък нещо не предвидих
и нашата любов убих!
Ще ми простиш ли, ако можеш?
О, горда си това го знам...
Мълчанието ме тревожи,
и скритият в очите плам!
Защо ме гледат тъй печално,
най-милите за мен очи?!
О, не ме гледай тъй прощално!..
Защо си ми, сърдита, ти?!
© Христо Славов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
