24 abr 2012, 13:25

Тъга

1.2K 0 8

Тъга

 

 

 

Въздишките отдавна не броя.

Сълзите си продадох за кошмари,

но ти не ме остави да заспя –

блуждаеща сънят ми пак ме свари.

 

И ето те отново, в стих облечен –

болезнено реален, а безплътен.

Тъй близо си, а всъщност си далече,

обрекъл ме на жалби в час безпътен.

 

Безсъници... Любов... Бутилка узо...

Виновни сте, във плен че ме държите.

Заключихте едничката ми муза

в кошмара всекидневен на сълзите.

 

Илюзии, изстрадали надежди –

не ми остана вяра да ви храня.

В ума си връщам миналите срещи,

за спомен време с него да остана.

 

С целувка тези думи запечатвам.

Сълзите капят тежки и солени.

Обичам го, но обич не очаквам –

причината за болката във мене.

 

 

 http://www.youtube.com/watch?v=q1Jddoh3-JE  - за фон реших да използвам тази тъжна, но красива песен, която добре допълва цялостната картина на чувството, което се надявам да съм успяла да предам

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Великолепно! От самото начало си била на ниво!
  • Минка, Мишо, Стефка - много благодаря, че се поспряхте и при мен
  • Силно, затрогващо, истиснко и изстрадано! Поздравления!
  • Изстрадано и силно!
    Любовта е вратата към всичко в този свят! Очаквай я...
    Поздрави за хубавия стих, Яна!
  • Много ми хареса !Докосна ме!Поздравления!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....