Тъга
Тъга
Въздишките отдавна не броя.
Сълзите си продадох за кошмари,
но ти не ме остави да заспя –
блуждаеща сънят ми пак ме свари.
И ето те отново, в стих облечен –
болезнено реален, а безплътен.
Тъй близо си, а всъщност си далече,
обрекъл ме на жалби в час безпътен.
Безсъници... Любов... Бутилка узо...
Виновни сте, във плен че ме държите.
Заключихте едничката ми муза
в кошмара всекидневен на сълзите.
Илюзии, изстрадали надежди –
не ми остана вяра да ви храня.
В ума си връщам миналите срещи,
за спомен време с него да остана.
С целувка тези думи запечатвам.
Сълзите капят тежки и солени.
Обичам го, но обич не очаквам –
причината за болката във мене.
http://www.youtube.com/watch?v=q1Jddoh3-JE - за фон реших да използвам тази тъжна, но красива песен, която добре допълва цялостната картина на чувството, което се надявам да съм успяла да предам
© Яна All rights reserved.
