imperfect (Яна)
274 2097
Apr 24, 2012, 1:25 PM

Тъга 

  Poetry » Love
1059 0 8

Тъга

 

 

 

Въздишките отдавна не броя.

Сълзите си продадох за кошмари,

но ти не ме остави да заспя –

блуждаеща сънят ми пак ме свари.

 

И ето те отново, в стих облечен –

болезнено реален, а безплътен.

Тъй близо си, а всъщност си далече,

обрекъл ме на жалби в час безпътен.

 

Безсъници... Любов... Бутилка узо...

Виновни сте, във плен че ме държите.

Заключихте едничката ми муза

в кошмара всекидневен на сълзите.

 

Илюзии, изстрадали надежди –

не ми остана вяра да ви храня.

В ума си връщам миналите срещи,

за спомен време с него да остана.

 

С целувка тези думи запечатвам.

Сълзите капят тежки и солени.

Обичам го, но обич не очаквам –

причината за болката във мене.

 

 

 http://www.youtube.com/watch?v=q1Jddoh3-JE  - за фон реших да използвам тази тъжна, но красива песен, която добре допълва цялостната картина на чувството, което се надявам да съм успяла да предам

 

© Яна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??