Тъга
Тъга
Въздишките отдавна не броя.
Сълзите си продадох за кошмари,
но ти не ме остави да заспя –
блуждаеща сънят ми пак ме свари.
И ето те отново, в стих облечен –
болезнено реален, а безплътен.
Тъй близо си, а всъщност си далече,
обрекъл ме на жалби в час безпътен.
Безсъници... Любов... Бутилка узо...
Виновни сте, във плен че ме държите.
Заключихте едничката ми муза
в кошмара всекидневен на сълзите.
Илюзии, изстрадали надежди –
не ми остана вяра да ви храня.
В ума си връщам миналите срещи,
за спомен време с него да остана.
С целувка тези думи запечатвам.
Сълзите капят тежки и солени.
Обичам го, но обич не очаквам –
причината за болката във мене.
http://www.youtube.com/watch?v=q1Jddoh3-JE - за фон реших да използвам тази тъжна, но красива песен, която добре допълва цялостната картина на чувството, което се надявам да съм успяла да предам
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
