24 may 2009, 16:06

Тъга 

  Poesía
500 0 4

Сред крясъци и нежни звуци

светът се носи полудял.

А трябват само две минути

да си протегнем в мрака длан.

 

И да си кажем топла дума,

да се усмихнем с ведър жест.

Светът – безсмислена безумност,

през битието ни тече.

 

Летим през вечната пързалка,

непроменени, недобри.

А трябва малко. Много малко.

Но твърде много може би.

 

© Иван Миланов Шопов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??