Тъга

May 24, 2009, 4:06 PM

Poetry

545 0 4

Сред крясъци и нежни звуци
светът се носи полудял.
А трябват само две минути
да си протегнем в мрака длан.
И да си кажем топла дума,
да се усмихнем с ведър жест.
Светът – безсмислена безумност,
през битието ни тече.
Летим през вечната пързалка,
непроменени, недобри.
А трябва малко. Много малко.
Но твърде много може би.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Тъга

Want to read more?

Random works