May 24, 2009, 4:06 PM

Тъга 

  Poetry
503 0 4

Сред крясъци и нежни звуци

светът се носи полудял.

А трябват само две минути

да си протегнем в мрака длан.

 

И да си кажем топла дума,

да се усмихнем с ведър жест.

Светът – безсмислена безумност,

през битието ни тече.

 

Летим през вечната пързалка,

непроменени, недобри.

А трябва малко. Много малко.

Но твърде много може би.

 

© Иван Миланов Шопов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??