24 мая 2009 г., 16:06

Тъга 

  Поэзия
502 0 4

Сред крясъци и нежни звуци

светът се носи полудял.

А трябват само две минути

да си протегнем в мрака длан.

 

И да си кажем топла дума,

да се усмихнем с ведър жест.

Светът – безсмислена безумност,

през битието ни тече.

 

Летим през вечната пързалка,

непроменени, недобри.

А трябва малко. Много малко.

Но твърде много може би.

 

© Иван Миланов Шопов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??