24.05.2009 г., 16:06 ч.

Тъга 

  Поезия
497 0 4

Сред крясъци и нежни звуци

светът се носи полудял.

А трябват само две минути

да си протегнем в мрака длан.

 

И да си кажем топла дума,

да се усмихнем с ведър жест.

Светът – безсмислена безумност,

през битието ни тече.

 

Летим през вечната пързалка,

непроменени, недобри.

А трябва малко. Много малко.

Но твърде много може би.

 

© Иван Миланов Шопов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??