Тъга

17 jul 2013, 19:25

Poesía » Civil

471 0 0

Неминуема тъга е виснала над мен.

Смирена, търпелива и жестока.

Обръщам се и чакам някой ден,

когато тя ще си замине като огън.

Прегръщам светлината и мечтая

за щастливите и бодри дни.

Но тъгата тук е, и ругая.

Без умора тя все над мене бди.

Щастлив ли бях преди? Не помня.

Сякаш съм прескочил по-напред.

Но има нещо... Нещо все пак помня!

Не бях и тъжен. Не тъгата бе отпред.

Липсват ми загубените дни,

обгърнати във смях и неведение.

Откъм патене си бяхме бедни.

но я нямаше тъгата като въведение.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.