Jul 17, 2013, 7:25 PM

Тъга

Poetry » Civic

633 0 0

Неминуема тъга е виснала над мен. Смирена, търпелива и жестока. Обръщам се и чакам някой ден, когато тя ще си замине като огън.
Прегръщам светлината и мечтая за щастливите и бодри дни. Но тъгата тук е, и ругая. Без умора тя все над мене бди.
Щастлив ли бях преди? Не помня. Сякаш съм прескочил по-напред. Но има нещо... Нещо все пак помня! Не бях и тъжен. Не тъгата бе отпред.
Липсват ми загубените дни, обгърнати във смях и неведение. Откъм патене си бяхме бедни. но я нямаше тъгата като въведение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0