Тъга
Неминуема тъга е виснала над мен.
Смирена, търпелива и жестока.
Обръщам се и чакам някой ден,
когато тя ще си замине като огън.
Прегръщам светлината и мечтая за щастливите и бодри дни. Но тъгата тук е, и ругая. Без умора тя все над мене бди.
Щастлив ли бях преди? Не помня. Сякаш съм прескочил по-напред. Но има нещо... Нещо все пак помня! Не бях и тъжен. Не тъгата бе отпред.
Липсват ми загубените дни, обгърнати във смях и неведение. Откъм патене си бяхме бедни. но я нямаше тъгата като въведение.
Прегръщам светлината и мечтая за щастливите и бодри дни. Но тъгата тук е, и ругая. Без умора тя все над мене бди.
Щастлив ли бях преди? Не помня. Сякаш съм прескочил по-напред. Но има нещо... Нещо все пак помня! Не бях и тъжен. Не тъгата бе отпред.
Липсват ми загубените дни, обгърнати във смях и неведение. Откъм патене си бяхме бедни. но я нямаше тъгата като въведение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Бекяров Всички права запазени
