Тъга

1 may 2011, 11:43

Poesía » De amor

569 0 1

Спомените ти ми завеща

и тихом си отиде през нощта.

Остави ме сама да тлея,

за твоя поглед да копнея.

Тук - изправена във тъмнината,

опитвам да запълня празнината...

Протягам длани със надежда,

стенейки след твоя силует,

думи отчаяни изрежам:

"Сърцето ми вземи за амулет!..."

... И така отекват те във пустошта,

не стигат те до твоите уши,

догаря пламък от свещта

и разделят се нашите души.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-05-01T14:49:53+03:00

"Сърцето ми вземи за амулет."Поздравявам те!