Тъга

1 мая 2011 г., 11:43

Поэзия » Любовная

580 0 1

Спомените ти ми завеща

и тихом си отиде през нощта.

Остави ме сама да тлея,

за твоя поглед да копнея.

Тук - изправена във тъмнината,

опитвам да запълня празнината...

Протягам длани със надежда,

стенейки след твоя силует,

думи отчаяни изрежам:

"Сърцето ми вземи за амулет!..."

... И така отекват те във пустошта,

не стигат те до твоите уши,

догаря пламък от свещта

и разделят се нашите души.