Спомените ти ми завеща
и тихом си отиде през нощта.
Остави ме сама да тлея,
за твоя поглед да копнея.
Тук - изправена във тъмнината,
опитвам да запълня празнината...
Протягам длани със надежда,
стенейки след твоя силует,
думи отчаяни изрежам:
"Сърцето ми вземи за амулет!..."
... И така отекват те във пустошта,
не стигат те до твоите уши, ...