5 jun 2013, 14:43  

Тъга

940 1 0

Защо ме ти раздираш,

 

изстрадалото ми сърце убиваш,

 

ти моя страстна болка,

 

сайбия на душа ми гòрка.

 

 

 

Ти не можеш менe да сломиш,

 

ще се опиташ да ме победиш,

 

но в скръбта си гнетна

 

ще остана аз непоколебим.

 

 

 

Искам и ще го направя,

 

там, където ти се провали

 

ще застана аз - горд, велик

 

и ще ти се присмивам

 

във предсмъртния ти вик!


 

Част от стихосбирката "Изгубена душа"

 

Кристиан Дочев

11.02.2013 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиан Дочев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...