5.06.2013 г., 14:43  

Тъга

943 1 0

Защо ме ти раздираш,

 

изстрадалото ми сърце убиваш,

 

ти моя страстна болка,

 

сайбия на душа ми гòрка.

 

 

 

Ти не можеш менe да сломиш,

 

ще се опиташ да ме победиш,

 

но в скръбта си гнетна

 

ще остана аз непоколебим.

 

 

 

Искам и ще го направя,

 

там, където ти се провали

 

ще застана аз - горд, велик

 

и ще ти се присмивам

 

във предсмъртния ти вик!


 

Част от стихосбирката "Изгубена душа"

 

Кристиан Дочев

11.02.2013 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...