5 июн. 2013 г., 14:43  

Тъга

942 1 0

Защо ме ти раздираш,

 

изстрадалото ми сърце убиваш,

 

ти моя страстна болка,

 

сайбия на душа ми гòрка.

 

 

 

Ти не можеш менe да сломиш,

 

ще се опиташ да ме победиш,

 

но в скръбта си гнетна

 

ще остана аз непоколебим.

 

 

 

Искам и ще го направя,

 

там, където ти се провали

 

ще застана аз - горд, велик

 

и ще ти се присмивам

 

във предсмъртния ти вик!


 

Част от стихосбирката "Изгубена душа"

 

Кристиан Дочев

11.02.2013 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиан Дочев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...