5 июн. 2013 г., 14:43  

Тъга

946 1 0

Защо ме ти раздираш,

 

изстрадалото ми сърце убиваш,

 

ти моя страстна болка,

 

сайбия на душа ми гòрка.

 

 

 

Ти не можеш менe да сломиш,

 

ще се опиташ да ме победиш,

 

но в скръбта си гнетна

 

ще остана аз непоколебим.

 

 

 

Искам и ще го направя,

 

там, където ти се провали

 

ще застана аз - горд, велик

 

и ще ти се присмивам

 

във предсмъртния ти вик!


 

Част от стихосбирката "Изгубена душа"

 

Кристиан Дочев

11.02.2013 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиан Дочев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...