Пламена_Райчева (Пламена Райчева)
24 7
8 ago 2016, 10:48  

Тъга 

  Poesía
875 2 3

    Сега е тъй спокойно, слънце пече,

духа ветрец, на моменти силен,

на моменти спре.

 

Но дали не е затишие пред буря,

затишие пред нов ураган,

ураган, който ще разруши земята

и ще спре в неочакван час?

 

Но ще има ли сили след него

земята да се прероди?

Ще започне ли всичко от начало

или ще остави пустошта да възцари?

 

Същото е и с душата човешка,

щастието вечно не е,

а тъгата зловеща

може да те сломи.

И само от теб зависи

дали ще се изправиш ти!

 

 

 

© Пламена Райчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Въпроси без точен отговор, но си заслужава да се замислим...
  • Благодаря Така е, щастието ще го носим в себе си и винаги ще има моменти на тъга, но не трябва да ѝ позволяваме да ни сломи. Не трябва да губим надежда.
  • Така е, щастието не е вечно, но докато ни има ще го носим в себе си. То е миг по миг. И от нас зависи да сме отворени за него, както и тъгата естествено, защото чувствайки живеем.
    Има две фрази , които ме вдъхновяват в моменти на тъга...
    " Болката е неизменна и неизбежна, но тъгата, страданието са избираеми. Така е със всичко в живота. Съдбата ни е писана, но ние я диписваме с нашите избори. И освен това Толстой, на който тъгата не му е била чужда, а особено близка казва:"Ако искаш да си щастлив, бъди!"
    Много ми хареса тази философска творба!
Propuestas
: ??:??