Тъга

Поэзия

1.3K 2 3

Сега е тъй спокойно, слънце пече,

духа ветрец, на моменти силен,

на моменти спре.

Но дали не е затишие пред буря,

затишие пред нов ураган,

ураган, който ще разруши земята

и ще спре в неочакван час?

Но ще има ли сили след него

земята да се прероди?

Ще започне ли всичко от начало

или ще остави пустошта да възцари?

Същото е и с душата човешка,

щастието вечно не е,

а тъгата зловеща

може да те сломи.

И само от теб зависи

дали ще се изправиш ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bojenski (Иван Иванов)

Въпроси без точен отговор, но си заслужава да се замислим...

2016-11-27T13:07:48+02:00
Пламена_Райчева (Пламена Райчева)

Благодаря Така е, щастието ще го носим в себе си и винаги ще има моменти на тъга, но не трябва да ѝ позволяваме да ни сломи. Не трябва да губим надежда.

2016-08-09T21:39:50+03:00
danielodanali (Даниело Данали)

Така е, щастието не е вечно, но докато ни има ще го носим в себе си. То е миг по миг. И от нас зависи да сме отворени за него, както и тъгата естествено, защото чувствайки живеем.
Има две фрази , които ме вдъхновяват в моменти на тъга...
" Болката е неизменна и неизбежна, но тъгата, страданието са избираеми. Така е със всичко в живота. Съдбата ни е писана, но ние я диписваме с нашите избори. И освен това Толстой, на който тъгата не му е била чужда, а особено близка казва:"Ако искаш да си щастлив, бъди!"
Много ми хареса тази философска творба!

2016-08-08T21:27:09+03:00