Тъга
Сега е тъй спокойно, слънце пече,
духа ветрец, на моменти силен,
на моменти спре.
Но дали не е затишие пред буря,
затишие пред нов ураган,
ураган, който ще разруши земята
и ще спре в неочакван час?
Но ще има ли сили след него
земята да се прероди?
Ще започне ли всичко от начало
или ще остави пустошта да възцари?
Същото е и с душата човешка,
щастието вечно не е,
а тъгата зловеща
може да те сломи.
И само от теб зависи
дали ще се изправиш ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Райчева Все права защищены
Така е, щастието ще го носим в себе си и винаги ще има моменти на тъга, но не трябва да ѝ позволяваме да ни сломи. Не трябва да губим надежда.
