Сега е тъй спокойно, слънце пече,
духа ветрец, на моменти силен,
на моменти спре.
Но дали не е затишие пред буря,
затишие пред нов ураган,
ураган, който ще разруши земята
и ще спре в неочакван час?
Но ще има ли сили след него
земята да се прероди?
Ще започне ли всичко от начало
или ще остави пустошта да възцари?
Същото е и с душата човешка,
щастието вечно не е,
а тъгата зловеща
може да те сломи.
И само от теб зависи
дали ще се изправиш ти!
© Пламена Райчева All rights reserved.
Така е, щастието ще го носим в себе си и винаги ще има моменти на тъга, но не трябва да ѝ позволяваме да ни сломи. Не трябва да губим надежда.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
