Тъга

18 feb 2017, 19:39

Poesía » Otra

641 0 3

Тъга

Събуждам се отново със сълзи по лицето,

облян от хиляди мъки, терзаещи ме.

Сърцето ми обзето е от тъга –

влажна и мокра, като прясна смола.

Всеки ден нови проблеми ме връхлитат,

не, те не се интересуват от това как съм, и не питат.

Отвън изглеждам привидно спокоен,

но кой би предположил, че съм със сърце на моряк разстроен,

който изгубил е компаса сред море от води,

и над своя остатък от кораб трескаво бди.

Изправен съм пред много сериозни въпроси,

които пищят в ушите ми като жътварки боси.

Усмивката от лицето ми отдавна е слязла,

успокоявам се с мисълта, че навярно нанякъде е влязла.

Надявам се някой ден тя отново на лицето ми да се върне,

и пак с топлината си ласкаво да ме обгърне.

Събуждам се отново със сълзи по лицето,

облян от хиляди мъки, терзаещи ме.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Коралайн

2017-10-01T20:28:56+03:00

Харесва ми!
slavimn (Славяна)

2017-02-18T21:30:31+02:00

Познато състояние, но този период свършва и нещата започват да се подреждат! Кураж! Много искрено и неподправено, хареса ми!
sauronboab (Борислав Ангелов)

2017-02-18T20:02:40+02:00

Тъгата отминава, както всяка буря отминава кораба... стига да остане достатъчно здрав, за да я изчака.