Тъга
Тъга
Събуждам се отново със сълзи по лицето,
облян от хиляди мъки, терзаещи ме.
Сърцето ми обзето е от тъга –
влажна и мокра, като прясна смола.
Всеки ден нови проблеми ме връхлитат,
не, те не се интересуват от това как съм, и не питат.
Отвън изглеждам привидно спокоен,
но кой би предположил, че съм със сърце на моряк разстроен,
който изгубил е компаса сред море от води,
и над своя остатък от кораб трескаво бди.
Изправен съм пред много сериозни въпроси,
които пищят в ушите ми като жътварки боси.
Усмивката от лицето ми отдавна е слязла,
успокоявам се с мисълта, че навярно нанякъде е влязла.
Надявам се някой ден тя отново на лицето ми да се върне,
и пак с топлината си ласкаво да ме обгърне.
Събуждам се отново със сълзи по лицето,
облян от хиляди мъки, терзаещи ме.
© Борис Борисов All rights reserved.
