Тъга
Тъга
Събуждам се отново със сълзи по лицето,
облян от хиляди мъки, терзаещи ме.
Сърцето ми обзето е от тъга –
влажна и мокра, като прясна смола.
Всеки ден нови проблеми ме връхлитат,
не, те не се интересуват от това как съм, и не питат.
Отвън изглеждам привидно спокоен,
но кой би предположил, че съм със сърце на моряк разстроен,
който изгубил е компаса сред море от води,
и над своя остатък от кораб трескаво бди.
Изправен съм пред много сериозни въпроси,
които пищят в ушите ми като жътварки боси.
Усмивката от лицето ми отдавна е слязла,
успокоявам се с мисълта, че навярно нанякъде е влязла.
Надявам се някой ден тя отново на лицето ми да се върне,
и пак с топлината си ласкаво да ме обгърне.
Събуждам се отново със сълзи по лицето,
облян от хиляди мъки, терзаещи ме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
