24 abr 2025, 22:37

Тъга

  Poesía
317 4 8

Ех, Господи... учителю наш.

Защо ме караш да се съмнявам във нас!?

Защо ме изпитваш, кажи... нали ме познаваш,

нали ти на този път ме постави, кажи.

 

Защо все във мен вина търсиш,

и сълзите който роня, обеща да обършеш.

Да ме подкрепяш... е тогава, кажи, Боже!

Защо душата ми вадиш и даже виниш.

 

Объркан съм, честно, боли ме...

На вятър ли хвърлям, любов и мечти.

Толкоз ли лошо направих... затуй че,

не отвърнах на злоба, коварство, лъжи.

 

О , Боже, прости, грешен съм, човек съм.

Но уморих се, наистина казвам... Боли.

Да бъда туй що е не само любов...

но и аз да бъда човек. Обичан.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Во Воtevа,за прочита и любими!Нека светлината на поезията грее винаги в теб!
  • Благодаря,Приятелю,радвам се че сподели!До нови,Ванка!!!
  • Господ обича всички ни! Без неговата помощ, човек не може да върви по своята пътека! Поздрав за стиха, Ангеле!
  • Светли събота и неделя ви желая ,Приятели!!!Благодаря ви ,сърдечно за всичко което правите за мен!!!Найстина ме зареждате с полужителни емоций!!!Не губете позитивноста си,до нови!Младене,Стойчо,Доре,Наташка!!!Благодаря и на всички отбили се на моята страничка и прочели стиха ми!
  • Ангел, от сърце ти пожелавам да се чувстваш обичан! И то истински!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...